НАСЛАДА —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСЛА̀ДА ж. 1. Само ед. Приятно усещане на сладост, задоволство от поглъщането на храна, питие, аромат и под.; наслаждение. Нашите приятели намериха много боровинки. Те ядяха вкусните и сочни плодове с голяма наслада. Ем. Станев, ПГВ, 111. Графът на коляно разчупи хляба и кусна първия залък с такава наслада, че на всички ни дойде апетит. Бл. Димитрова, ПКС, 277. Той пиеше с наслада, подигаше шишето, за да види колко има още и от разговора твърде не се интересуваше. Й. Йовков, Разк. II, 12. Момъкът запали дебелата цигара, смукна с наслада и се опъна по гръб. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 340.
2. Само ед. Силно удоволствие, удовлетворение от нещо, възприемано като приятно, красиво, възвишено и под.; наслаждение. Погледът с наслада плуваше из простора на тая чудесна панорама. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 48. Вървим един зад друг,.. С отмерена походка, която излъчва първична наслада от самото вървене. Бл. Димитрова, Лав., 18. Не ще бъде прекалено, ако кажа: г. Калфов има впечатлителната душа на човек, който намира голяма наслада в тихите съзерцания. М. Арнаудов, П (Д. Калфов, ПЮН), 4. В душите проникваше насладата на честно завършения труд и тихият зов на далечните огнища. Й. Йовков, Разк. III, 102. Многоуважаема ни госпожа Будевска, младежите от г. Битоля имаха рядкото щастие да изпитат чрез Вашия талант неизразимата наслада от истинското изкуство. Ст. Грудев, АБ, 73.
3. Само мн. Чувствени, плътски удоволствия. Върху лицето на Ирина се появи слаба усмивка. Това означаваше преминаване в спалнята ѝ. Фон Гайер трепна. Пред него стоеше отново прогнилата от наслади жена-паразит. Д. Димов, Т, 555. Пред погледа на тъмните ѝ очи [на царица Ирена] той бледнееше,.. — и бленуваше райски наслади с чаровната измамница. Н. Райнов, КЦ, 18. Месеци наред тя [Емилия] живее в лапите на гърбавия изрод, разкъсвана от тъмния бяс на най-извратените наслади. Св. Минков, ДА, 67. Има [великият везир] осемдесет жени, а не може да спи както трябва с една от тях. Дири нови наслади, а всичко му горчи. А. Дончев, ВР, 119.