НАСЛЀДВАМ

НАСЛЀДВАМ, -аш, несв.; наслѐдя, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. и диал. 1. Наследявам. Каломан I,.., е малолетно десетгодишно момче,.. Наследва го Михаил (Мицо), вторият Асенов син, роден от втората му съпруга Ирина. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 13. Велин ходеше да поработва с майстори зидари, а децата, кое как се дигнеше от земята, наследваше бащиния си занаят — ратайството. Кр. Григоров, ПЧ, 72. Понеже храненикът в Хисарско не наследва, то обичай е да му се приписва повечето от имуществото. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 37. — Вий добре знаете, госпожици, че друг път само по-старийт наследваше титлата и имота на баща си. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 140.

2. Ставам, случвам се, настъпвам след нещо друго; следвам, последвам. Оженванието наследва влибванието, както димът пламъка. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 32. Както морското вълнувание наследва спокойна тишина, така и след разорителни боеве възсиява желателний и добродетелний мир. Ч, 1870, бр. 2, 46. наследвам се, наследя се страд.

Списък на думите по буква