НАСЛЕДВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЛЀДВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от наследвам и от наследвам се; наследяване. — Сара,.., използува Александровата силна любов към нея, за да обезпечи за сина си Шишмана правото за наследване престола. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 192.