НАСЛЕДИЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЛЀДИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Наследство. — Напредналите идеи на нашия либерален век се стремят да еманципират жената от робската подчиненост на мъжа, наследие от варварските епохи. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 135. Злото е силно, защото събужда животинското потекло на човека: наследието от тъмното минало на животинската стълба. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 170. Завещания у нас рядко се

правят и то, когато бащата желае или го надумат да даде на щерките си наследие по-малко. СбНУКШ ч. III, 251. Пази и защитавай вярата и земята на отците си, защото те са най-първото и най-драгоценното за тебе наследие.

— Рус. наследие.