НАСЛЀДСТВЕН

НАСЛЀДСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За имущество, титла, права и под. — който след смъртта на притежателя им се предава по наследство. Двете семейства, събрани в една наследствена къща, разделена братски, живеели много задушевно и задружно. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 21-22. С парите, които получи от продажбата на наследствения си дял, той си купи тук малко нивки. Ст. Марков, ДБ, 97. Япония се управлява от шогуните, чиято власт била наследствена. Ист. Х кл, 140. Императорската корона и нейната власт в Германия не бяха наследствени, сиреч, те не преминуваха от татка на сина. Г. Драганов, Лет., 1873, 138.

2. Който има пожизнени права или власт, предавани по наследство на лица от следващото поколение. Той [Каравелов] разисква‑

ше възможните начини да се учреди сенат в България и доказваше много ясно ненужността на един подобен институт в една страна като нашата,.., дето никога не бе имало наследствени съсловия. С. Радев, ССБ I, 86. Тази титла [император], която римляните давали на особено заслужили военачалници, сега се превърнала в постоянна титла на наследствения ръководител на римската държава. Ист. V кл, 1980, 224. Той [Наполеон] желал да стане наследствен владетел на Франция и да подчини цяла Европа. ВИ, 182. До Троянската война гръцките области управлявали наследствени царове. Г. Йошев, КВИ (превод), 58.

3. Юрид. Който се отнася до придобиване, предаване на наследство. — Че аз мога да не ти дам земя срещу твоя дял от капитала и от дюкяните, мога и да поскрия нещо от парите, да проточа едно наследствено дело десет години. Ем. Станев, ИК III, 97. Кога преживелият съпруг наследява починалия, какъв е обемът на наследствените му права и какво е значението на отказа от наследство на децата? Отеч., 1977, кн. 10, 43. Наследствено право. Наследствено законодателство.

4. За физическа или психическа особеност или качество и под. — който се предава от предишното на следващото поколение по генетичен път. — Тия двама, дето са си метнали тъй ръцете един другиму на вратовете, страдат от наследствена лудост. Ив. Вазов, Съч. Х, 53. — Това може би е наследствена болест. Дядото е бил един... Детето на зълва ми страда от същото. А един техен брат е полудял на двайсетгодишна възраст. М. Грубешлиева, ПИУ, 101. Холандският биолог Йохансен се постара да внесе нещо по-определено за материалните частички, носители на наследствени признаци. Той ги нарече гени (генос на гръцки значи род, произход). Хр. Одисеев, ТН, 27. Тая болест [кръвеницата] често е наследствена и захваща най-вече от трийсетгодишните човеци, които са мързеливи. Ив. Богоров, СЛ, 86. Но едва ли тези обични нему руски чародейци биха му въздействували тъй,.., ако баща му .. не бе му оставил наследствено разположение за възприемане чувства на човещина към човека. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 9. Наследствени белези.

5. Биол. Който се отнася до наследствеността, свързан е с развитието и наследствеността на организмите; генетичен2. Най-малките единици наследствено вещество са гените, които са разположени линейно в хромозомите. ОБиол. Х кл, 72. Съветският биохимик Колцов изказа становището, че гените представляват звена от гигантски наследствени молекули, които се възпроизвеждат при клетъчното деление. Хр. Одисеев, ТН, 56. Резките изменения в организмите .. засягат наследствената основа на организмите — хромозомите. Биол. IХ кл, 11.

Списък на думите по буква