НАСЛЕДСТВЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЛЀДСТВЕНОСТ, -тта̀, мн. -и, ж. 1. Само ед. Биол. Способност на живите същества да запазват и предават от родителите на потомството качества и особености, сходства в строежа и жизнените прояви на организма. Наследствеността създава известна стабилност на признаците в редица поколения. Биол. IХ кл, 12. Генът предполага какъв трябва да бъде организмът, но не какъв той непременно ще бъде. Какъв точно ще бъде решават съвместно наследственосттта и средата. Те двете постоянно си взаимодействуват. Хр. Одисеев, ТН, 138. Отделните хромозоми — носители на наследствеността — показват неочаквано голяма индивидуалност. К, 1963, кн. 7, 36. Професор Костов усвои изцяло морганистическото схващане .., застъпвайки становището на последователите на така наречената "хромозомна теория на наследствеността". Пр, 1952, кн. 5, 95.

2. Качества и особености в здравното състояние и жизнените прояви на организма, които се предават от родителите на децата. — Значи, ще го осиновите [детето]? ... — попита той [Борис]. — Не е лошо!... Стига само да се окаже с добра наследственост. Д. Димов, Т, 522. "Тогава татко излизаше, може да си е плакал сам по пустите улици. Доктор Юрукова казваше, че имам обременена наследственост, приличала съм на баща си, затова съм била толкова слаба и чувствителна". П. Вежинов, Б, 60. Животновъдите също отдавна са установили, че близкородственото развъждане при животните се отразява вредно на потомството — .. Това отслабване или израждане се дължи на обединяването на еднакви наследствености. ОБиол. Х кл, 69.