НАСЛЕДУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЛЀДУВАМ, -аш, несв. и св.; наслѐдя, -иш, мин. св. — их, св., прех. Остар. и диал. Наследявам; наследвам. — Тая корона, която наследувах от баща си, след малко ще украсява главата на другиго. П. Р. Славейков, ПИ, 14. Елате ви, благословени на отца моего, наследувайте царството приготвено за вас от создание мира. КТЕМ, 521. Млого от кнезовете пожелаха престола преди да го наследуват и са размиряваха даже против бащите си, за да им отнемат скиптъра. П. Р. Славейков, СТИ, 34. наследувам се, наследя се страд.