НАСЛИЗАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЛЍЗАМ, -аш, несв. и св.; насля̀за, наслѐзеш, мин. св. насля̀зох, наслѐзе, прич. мин. св. деят. насля̀зъл, -зла, -зло, мн. наслѐзли, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Слизаме мнозина или всички. Те наслизаха от дърветата и се разотидоха. Последен той напусна ливадката. Т. Харманджиев, Р, 101. На една широка поляна той видя стотина и повече войници, които бяха наслезли от конете си и ги развеждаха. Й. Йовков, Разк. III, 12. — Нали вече си имаме българин владика в Търново! Дядо Иларион .. Че като се разтича даскал Радко! "Братя — казва, — .. — Излезте да посрещнем дядо владика, както подобава." И-и, да беше видял що колибари наслязоха от Балкана! Д. Марчевски, ДВ, 82-83.