НАСЛЍЗВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); насля̀за, наслѐзеш, мин. св. насля̀зох, наслѐзе, прич. мин. св. деят. насля̀зъл, -зла, -зло, мн. наслѐзли, св., непрех. Наслизам; наслязвам. И ето една след друга наслизваха млади туркини с копринени фереджи. Й. Йовков, ПК, 113.