НАСЛОЀНИЕ

НАСЛОЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Натрупано на едно място вещество във вид на пласт, слой. При миенето от кожата и косата се отделят нечистотии и наслоения от мазнина. Г. Георгиев и др., ФПБ, 175.

2. Прен. Само мн. Особеност или качество, които се появяват някъде или някой или нещо придобива допълнително с течение на времето, под някакво влияние. Освободена от романтичните наслоения на миналото, пиесата ["Ромео и Жулиета"],.., трябва да прозвучи напълно реалистично — с искрен патос. Н. Лилиев, Съч. III, 328. Може би и интерпретацията, която дава Кисимов на саможивеца Емануело, да не е единствената; може би друг актьор на негово място.. би смекчил "философските" наслоения в душата на героя. БНТ, 1941, бр. 223, 2. На конгреса в Ерфурт през 1891 г. програмата на партията беше очистена от ласалиански наслоения. Ист. IХ и Х кл, 19.

3. Обикн. мн. Геол. Почвено натрупване от утаечен произход, което образува разнороден пласт в някакъв материал; наслаги, седименти. В отдела на мините няма да се спираме. Ако беше с нас г. Златарски, може би щеше да ни заинтересува с някои алувиални пластове, с някои дилувиални наслоения, но ние не сме геолози. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 4, 53. Океанолозите се опитаха да извлекат малко от почвата с помощта на.. специална почвена тръба, но не успяха очевидно поради това, че по склоновете на планината няма рохкави наслоения. ВН, 1960, бр. 2742, 4.

Списък на думите по буква