НАСЛУЖА —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСЛУ̀ЖА, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Почерпя, нагостя; послужа. Като наредат трапезите и наслужат с ракия сичките гости, излиза свекървата с дарове. СбНУ V, 54. Гавазе порти почукали / и Доньо им порти отвори, / .. / и ги нагости, наслужи. Нар. пес., СбНУ VII, 87. Да си го, майчо, нагостим, / погостим ягне печено / и да го, майчо, наслужим, / наслужим вино червено. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 157. наслужа се страд.