НАСЛУ̀ШВАМ

НАСЛУ̀ШВАМ, -аш, несв.; наслу̀шам, ‑аш, св., прех. Остар. и диал. Следя със слух, вслушвам се внимателно, за да чуя някого или нещо; наслушувам. Евнухът като на игли стоял и наслушвал. Ст. Ботьов, К (превод), 25. // Вслушвам се внимателно в някого или нещо, за да помогна, ако чуя нещо тревожно; наслушувам. "Ой, та тебе, Маринчице. / Аз ща да ида на черкова, / я наслушвай ми детето, / дур ида и да са върна." Нар. пес., СбГЯ, 113. наслушвам се, наслушам се страд.

НАСЛУ̀ШВАМ

НАСЛУ̀ШВАМ СЕ, -аш се, несв.; наслу̀шам се, -аш се, св., непрех. Обикн. с предл. на. Слушам до насита. Князът дишаше с пълни гърди,.., не успяваше да се наслуша на птичите чуруликания. А. Гуляшки, ЗВ, 70. Бежанците бяха проумели, че няма кому да се надяват.. Бяха се наслушали на обещания, лъжи, заплахи и псувни. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 282. Манастирите в Охрид,.., църквите, строени от княз Борис, забравят езика на племето му и се наслушват на ромейски песнопения... Н. Драгова, КО, 226-227. Моите очи се не наглеждат, / моите уши се не наслушват. Е. Багряна, ВС, 33.

Списък на думите по буква