НАСЛЯЗВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСЛЯ̀ЗВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); насля̀за, наслѐзеш, мин. св. насля̀зох, наслѐзе, прич. мин. св. деят. насля̀зъл, -зла, -зло, мн. наслѐзли и (диал.) насля̀зна, наслѐзнеш, мин. св. наслязна̀х, прич. мин. св. деят. насля̀знал, -а, -о, мн. наслѐзнали, св., непрех. Наслизам; наслизвам. Малките момченца от седмата кола наслязват да развождат конете. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1352.