НАСМЕШКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСМЀШКА ж. 1. Само ед. Обикн. с предл. с. Подигравателно, осмиващо, иронично отношение към някого или нещо, обикн. изразено чрез думи, жест, поглед и под.; подигравка, присмех. Някои казваха с насмешка: — Божан, Божан да е жив, той ще хване златния дявол за опашката. Елин Пелин, Съч. III, 44. Безплодно се мъчих, особено в черква, сутрин и вечер .., понеже

бях вече отчужден от всички и започнах да гледам с насмешка на обредите и тайнствата. Ем. Станев, А, 107. Само късичката дума "какво" в зависимост от интонацията, с която се произнася, може да изразява най-разнообразни чувства: и негодувание,.., и добродушна насмешка. Псих. Х кл, 67.

2. Реплика, дума и под., която съдържа такова отношение. Тя не се засегна — изглежда беше свикнала с насмешките — а обясни, че се запознава с някои исторически книги, тъй като им предстои екскурзия до Търново и Дряновския манастир. П. Стъпов, ГОВ, 80. Турците гледачи забелязаха нерешителността на Керима, надигнаха дрезгави гласове, хвърлиха в лицето му укори и насмешки. — Одринска славо, уплаши ли се най-после? — И то от един гяурин! К. Петканов, Х, 15.