НАСМЕШЛЍВ

НАСМЕШЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който съдържа, изразява насмешка. Но уви — изведнъж се връщаха на мястото си и тогава с ужас виждах насмешливия поглед на Яворов. М. Кремен, РЯ, 54. — Искам да се запиша алпинистка. Казвам се Зорка. Струпваме се, едри и недодялани, пред нея. Гледаме я с насмешливо учудване. Бл. Димитрова, Лав., 130. Бакалинът се прекръсти три пъти, бързо, с къси движения и току опули кръгли очи, пълни с насмешливо съжаление, към непознатия пътник. Д. Талев, ГЧ, 166-167. Насмешлив тон.

2. Рядко. За човек — който е склонен към насмешки, който обича да се надсмива. Габровци са не само предприемчив, но и насмешлив народ. Н. Тодоров, МИ, 85.

Списък на думите по буква