НАСМЕШЛИВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСМЕШЛЍВО. Нареч. от насмешлив. Ивайло погледна този, който се обади, и устните му се изкривиха насмешливо. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 52. — О, благодаря за добрите чувства! — кимна насмешливо Рафаил, но, кой знае защо, гледаше не него, а Ана. А. Гуляшки, ДМС, 106. Погледнах въпросително Виолета, а тя насмешливо отвърна: — Не му гледай мустачките. Всичко тук е работническа класа. М. Гръбчева, ВИН, 166.