НАСМЕШЛИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСМЕШЛЍВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или проява на насмешлив. Погледите им се срещнаха и Фани пак прочете в очите му предишната добродушна и снизходителна насмешливост. Д. Димов, ОД, 148. Каква загадъчна личност,.. Затова, дружейки с него, търпеливо понасях шегите и подигравките му: в тях долавях не само насмешливостта на по-възрастния, но и сърдечната топлота на големия човек. М. Кремен, РЯ, 42. Светлите канелени очи го гледаха вече открито и спокойно, с ласкавата насмешливост на човек, който знае за ближния си повече, отколкото ближният за него. Ем. Манов, БГ, 210-211.