НАСМУКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСМУ̀КВАМ, -аш, несв.; насму̀ча, ‑еш, мин. св. насму̀ках, св., прех. Разг. Смуча определено количество от нещо. — Толкоз пък ли не ти стига краденото злато,.. — Като ти гледам силяха, и ти живееш от същото — .. — И я затуй съм дошъл. Да се сберем, та като сме по-много, по-много ще насмучем. Ст. Сивриев, ПВ, 27. насмуквам се, насмуча се страд.

НАСМУ̀КВАМ СЕ несв.; насму̀ча се св., непрех. Разг. 1. Обикн. с предл. с. Смуча нещо до насита. Щом като го открият [съда с мед], те [пчелите] веднага кацват върху него, бързо се насмукват с мед. Б. Бижев, СП, 59-60. Момчетата наобиколиха чешмите и след като доволно се насмукаха с ледената вода, натръшкаха се из тревата. А. Гуляшки, Л, 397. И кърлежът, дето все лежеше свит в брадата му, се беше насмукал с кръв и сега спеше, мъртъв от преяждане. Й. Радичков, СР, 12. // Рядко. Всмуквам, поемам нещо, колкото е необходимо. Мрътвите семена наглед по нищо не се отличават от другите; те даже съхраняват в себе си още дълго време способността да се насмукват с вода и в някои случаи изпускат даже и зародишното коренче. Гр, 1906, бр. 13-14, 214.

2. Прен. Неодобр. Напивам се, ставам пиян; нажулвам се, накърквам се, натрясквам се, насвятквам се, насмърквам се, нарязвам се, натаралянквам се, нацоквам се, нафирквам се. Говореше на себе си и политаше да падне насам-нататък един пиян човек. Той беше дядо Кольо Беленката, който се насмукваше здравата, додето изтръпнат гьоновете му. А. Каралийчев, С, 186. — Кой? Контрольорът? — каза кондукторът,.. — Беше се насмукал по обяд, едното му око гледаше на изток, другото на запад. Я. Антов, СбСХ, 332. Мана разбра, че е пиян. "Продал е от брашното и се е насмукал" — помисли си тя. Кл. Цачев, ГЗ, 21.