НАСНОВА̀Н

НАСНОВА̀Н, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. За човек — едър, снажен. Отпред на вран кон яздеше приставът Геренски .. Седнал напето, той се перчеше пред другите без усилие, а просто само с това, че беше наснован, строен. Т. Харманджиев, КВ, 39. — А Първанчо?Първан го записахме в четвърто отделение. Издължил се е, та до рамото ми стига. Не знам на кого се е метнал такъв наснован. Ем. Манов, ДСР, 210. // Набит, як. Учител Уилсон бяше наснован с яка снага като някой борец. Й. Груев, СП (превод), 240. Айгър за въдене коне, за спрягане трябува да има снага повече яка и наснована, а не клекава. Лет., 1874, 270.

Списък на думите по буква