НАСОКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСО̀КА ж. 1. Линия, която се следва в някаква дейност, поведение или път, по който върви развитието на нещо; направление. — Светът, с който ние се заобикаляме, тази индустриална цивилизация, да я нарека, и архитектурата дават насока на изкуството. Ив. Сарандев, ЕС, 108. Кой бе редактор на вестника, кой определяше неговата насока, кой му даваше тоя умерено-прогресивен, почтен облик — не зная. К. Константинов, ППГ, 259. Неочаквано тая случайна наздравица беше дала насока за разговора и Караджата яростно разкрива‑

ше пред приятелите си всички онези хитрости в Мидхатовата политика, по които цели вечери се говореше в механата на Царски в Гюргево. Ст. Дичев, ЗС I, 393. Цанков е имал предвид разприте и раздвоенията .. по въпроса за насоките на литературния език и правопис, с печалното придържане о мъртвата старина у едни и увлеченията в диалектичните особености у други. М. Арнаудов, БКД, 28.

2. Указание, напътствие за дейността, поведението на някого. Когато Цвятко Радойнов даваше насоките за работата в армията,.., личеше познаване на условията и характера на работата в тоя сектор. П. Илиев, ЛВ, 86. // Само мн. Нов. Указание от по-висш орган, обикн. във вид на документ, в което се посочват по-общи изисквания и принципи, на което трябва да бъде подчинена дейността за постигането на някаква цел. Забавя се излизането и на насоките за по-нататъшното преустройство на Българските профсъюзи. Тр, 1989, бр. 202, 2. Основни насоки за преустройство на здравеопазването. Основни насоки за развитие на селското стопанство.

3. Остар. и диал. Посока. Имало село — няма го. Останала пътеката. Тръгнеш по някоя, вървиш и се чудиш: "Тая закъде ли води? Каква ѝ е насоката?" Н. Хайтов, ДР, 183. Ян Бибиян не каза нищо. Той се наведе над картата, която чертаеше Калчо, после натисна някакво копче и даде на "Светкавица" [ракетата] друга насока. Елин Пелин, ЯБЛ, 134. Те хукват през глава, без път и без насока. К. Христов, Избр. ст, 231.