НАСОЧВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСО̀ЧВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от насочвам и от насочвам се. Оръдейно насочване.

2. Напътствие, указание, насока. Като излязоха на главната улица, арнаутинът, преди да се раздели с нея, даде ѝ устни насочвания. Ив. Вазов, Съч. ХII, 29.