НАСОЧЕНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСО̀ЧЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Свойство или качество на насочен. Статуята е обърната с лице към разположения в дъното на една малка радиална уличка Отел дьо Тулуз, така че внася известна осова насоченост в площадното пространство. М. Бичев, АНВ, 240-242. Внимание се нарича насочеността на съзнанието върху определен обект. Псих. Х кл, 80. Идейна насоченост. Революционна насоченост. Сатирична насоченост.