НА̀СПРОТИВ

НА̀СПРОТИВ нареч. Диал. Насреща, отсреща.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

НАСПРОТЍВ

НАСПРОТЍВ предл. Остар. 1. Наспроти, спроти, спротив. Тии [гърците] ся поминували,.. наспротив мястото, в което живяли, със земледелие, със скотовъдство, с лов. ВИ, 20. Различните части на Сухата земя, наспротив своя вид, наричат ся: суша, страна, остров, полуостров, нос, провлак, планина, вулкан и пр. Й. Груев, УЗ, 6. Наспротив потребността, в главните търговски средища (..), може да ся уреждат и търговски съдове, по особени устави. ВП, 4. Кой ли може да гледа, без да са не смаева, тая чудна дъга, която са показва наспротив слънцето, когато в дъждовно време пръснатите капки из въздуха отделят пред очите ни шарилото от светлината? Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 12.

2. Спрямо, по отношение на, към. Той [сръбският княз] не трябва да забравя, че от днешното държене на сърбското правителство наспротив българите зависи твърде много бъдъщите условия на живот на двата народа, сърбски и български. СПл, 1876, бр. 10, 37. Често тоже, мъжът прави някои погрешки наспротив жената: забравя своите длъжности, става хладнокръвен. Превод, Ч, 1875, бр. 4, 170. Предметът за предразсъдъците и суеверията народни наспротив медицината е предмет от най-интересните. Ч, 1875, бр. 6, 286.

Списък на думите по буква