НАСРЕД —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСРЀД предл. и нареч. I. Предл. 1. За означаване на място, разположено по средата, в средната част на нещо; сред, посред, всред, в средата. Разпрегнах воловете, оставих диканята насред хармана и тръгнах. А. Каралийчев, НЗ, 232. Насред двора имаше беседка, повдигната на шест мраморни стълба. А. Гуляшки, ЗВ, 58. Ей месец още / насред небето, дълбока нощ е. П. К. Яворов, Съч. I, 39. Застоя се слънце насред небо / да си гледа чудо девоячко. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 126.
2. За означаване на момент във времето, който е по средата между началото и края на нещо, което се извършва, става; сред, посред. — Чудя се на ума му: какво още търси при мен Кара Мустафа? Не му ли е ясно, че повличам и него към дъното? Или дебне да ме остави насред боя и без своята дружина? В. Мутафчиева, ЛСВ II, 442. Някой викна сърдито откъм къщи. Къпинка трепна уплашено и ме остави насред разговора. Ил. Волен, МДС, 24.
II. Нареч. 1. Остар. и диал. На място, което заема средата, средната част на нещо; по средата, на средата, в средата. Беше наготвила за обяд и беше сложила софрата в средната голяма стая, насред на големия пиротски шарен килим. Ц. Гинчев, ГК, 31. И така: нашето слънце стои насред, па си ся връти като колело на ос. Й. Груев, Лет., 1872, 103. Пенчо донесеше гърнето и хаджи Вълко изсипеше парите насред. Ил. Блъсков, ПБ I, 9-10. След дълбоко мълчание двамата царе са изстъпили насред и сключили мир. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 257. Най-насред, най-висок, / имам глед най-широк / във земи, върхове — / от море, до море — / "Кой си ти?"/ — Мусала. Ив. Вазов, Съч. III, 224-225. Йоздоле иде Белото море, / йозгор ми иде Черното море, / насред ми беше златна гемия. Нар. пес., СбВСтТ, 360.
2. Остар. и диал. Във време, момент от време, който е по средата на протичането на нещо, преди края на някакво действие; на средата. Смръщи се свирач, проточи / и току насред прекърши — / потно чело да обърши. К. Христов, А 1944, 111-112.
3. Остар. Книж. На преден план, в центъра на вниманието. На сутрента, призори, събуди ни Иван и ни каза, че трябвало да се готви грозде за продан в Стамбул. Тогаз извадих насред въпроса, че трябва и аз да си променя дрехите. Св. Миларов, СЦТ, 227. Тоз час би излязъл насред този въпрос: дали е природата за человека майка или мащеха. Ч, 1870, бр. 3, 67.
◊ Насред път. Разг. 1.В съчет. със стоя, оставам, съм и под. Обикн. за работа, дейност — без да бъда завършен, без да бъда доведен докрай (стоя, оставам). Лошото е, че почти никога не са съгласни [руският княз Голицин и боляринът Шаклович] един с други, а патриархът — с нито един от двамата. И така нашите държавни работи стоят насред път... Д. Рачев, СС, 142. 2. В съчет. с оставям. Без да завърша, без да доведа докрай (работа, дейност, пътуване и под.). Двамата машинисти скочиха и приближиха към бай Ралчо. — какво става? Ни напред, ни назад! — попита единият в недоумение. — Ще довършим ли работата, или ще я оставим насред път? Ст. Даскалов, СЛ, 9. — И защо избърза толкова? Наистина софийските трамваи могат да те оставят насред пътя, но все пак... Г. Караславов, Избр. съч. I, 287.
— Други (диал.) форми: насря̀д, настрѐд, настрѐди, насърдѐ.