НАСРЀЩА

НАСРЀЩА нареч. и предл. I. Нареч. 1. На място, което е на противоположната страна, срещу някого или нещо; остреща. Точно насреща, върху десния бряг на Янтра, е другият манастир — "Св. Троица". Ст. Михайлов, БС, 86. Изведнъж, от ниската дървена естрада насреща гръмва музика. Св. Минков, ДА, 25. ● С крат. лич. местоим. в дат. — Като те гледам и ми приказваш, сякаш баща ти е насреща ми. П. Тодоров, Събр. пр II, 238. Насреща му, изправена до стената, стоеше голяма и съвсем нова икона. Й. Йовков, Ж 1945, 135. // Разш. От другата страна на телефонната линия. — Ало, Гинче, Кичка е насреща! Какво стана? Половин час звъня и все заето. Говореше ли? Ст, 1963, бр. 924, 2. Президентът се обади [по телефона] с дрезгав, кисел и сънлив глас, който изведнъж стана любезен, щом разбра кой беше насреща. Д. Димов, Т, 255.

2. В посока към, срещу някого или нещо. Запънах пушката и се приготвих. Патица идеше право насреща ми. Елин Пелин, Съч. II, 193. Когато съгледа поддаскала,.., той се упъти насреща му. Ив. Вазов, Съч. VIII, 63. Насреща им духаше лек вятър, изпълнен с дъх на билки. Й. Йовков, СЛ, 186. В тъги, в неволи младост минува / кръвта се ядно в жили волнува, / погледът мрачен, умът не види / добро ли зло ли насреща иде. Хр. Ботев, Съч. 1929, 26. Вървели гора зелена, / настали поле широко, / насреща идат пет кола, / пет кола снопи и сяно. Нар. пес., СбНУ Х, 21.

3. Разг. В замяна на нещо, като залог, гаранция или компенсация за нещо. А за да се върже по-здраво руският княз, отново почнаха да говорят за покръстването на русите. Владимир поиска насреща ръката на императорската сестра. А. Дончев, СВС, 824. Четири хиляди и осемстотин лева взе от кимион — до стотинка отидоха за данъци. Години не беше плащал, пак помъчи да отложи, но насреща стояха волове, веялка, съдове, покъщнина. Г. Караславов, Избр. съч. I, 328. — Пет хиляди гроша?... Много са.Много на душманите, дядо Хаджи. Имам къща насреща. В. Геновска, СГ, 33. България, прочее, е на път да играе още веднъж ролята на съюзник на Турция, без да е добила насреща нещо. БД, 1909, бр. 1, 1.

4. Остар. и диал. В съчет. с гл. говоря, приказвам, казвам и под. Като противореча, противопоставям се на някого, като споря с някого. Ибришима виждаше, че адвокатът го лъже, но не му възразяваше.. Струваше му се, че ако продума насреща, адвокатът ще го среже. Г. Караславов, Избр. съч. I, 201. Тие каквито да са, тие са ергени, пак вие сте моми. Не трябва вие да им хоратите така насреща. Т. Влайков, Съч. III, 220. "Стефано, първо либе ле, / що ти лошаво направих, / що ти насреща продумах." БО, 1847, бр. 3, 11.

II. Предл. Остар. и диал. Срещу, против; насрещу. Голямото им [на българите] юначество ся състояло в това: да устоят насреща неприятеля и до най-последне принуждение за предаване. Д. Войников, КБИ, 14. Той, откак умирил побунените народи по царството си .., пристъпил да изпълни Филиповий план насреща Персия. Й. Груев, КВИ (превод), 30.

Аз съм насреща; насреща съм. Разг. 1. Ще поема отговорност за някакви постъпки, действия на някого. — Пушка сме ти дали не да се подпираш на нея, ами... Ти не си страхлив човек,.. Видиш ли човек в чуждия имот и на месо... Не се ли подчинява — на месо... Аз съм насреща... Кл. Цачев, ГЗ, 114-115. 2. Ще помогна на някого или нещо, ще окажа материална или морална подкрепа на някого или нещо. — Ще видим дали и при вас ще ни огрее слънцето.Аз съм насреща — каза Керанов.Не сме добре с прехраната. Д. Вълев, Ж, 49. За вълка говорим (приказваме) и (а) вълка (той) насреща. Разг. Употребява се, когато се появи някой, за когото в момента се говори. Излизам / изляза насреща. Разг. 1. На някого. Противопоставям се на някого, опълчвам се срещу него. Държеше [Славовски] селото в шъпа. Каквото кажеше, това ставаше: .. Селяните ръмжеха, попогледваха го скритом изпод вежди, но никой не смееше да излезе насреща му открито. Ил. Волен, МДС, 136. От ден на ден селото Оголелово сиромашееше,.., а чорбаджи Стоил богатееше,.. Из‑

браха го за член в окръжния съвет,..! Кой сега смееше да излезе насреща му, да му каже противна дума? Хр. Максимов, СбЗР, 20. 2. На нещо. Справям се с някакви трудности. На Ния бе предоставено да се грижи за чистота и реда в къщата — .. Султана обичаше такива люде, които във всичко излизат насреща. Д. Талев, ПК, 13. Не се седи насреща ми. Разг. Много съм несговорчив и не търпя да ми противоречат. — Не трябваше да се съгласяваш. Кога най-после ще си починеш? ..Какво да я правя, насреща ѝ не се седи — отвърна мама, сведе гръб над масата и се предаде всецяло на новата поръчка... А. Михайлов, ДШ, 22.

— Други (диал.) форми: на̀среча, насрѐще, настрѐкя.

Списък на думите по буква