НАСТА̀ВКА

НАСТА̀ВКА ж. 1. Техн. Елемент с определено предназначение, който е прикрепен, прибавен към някаква част; накрайник. Пергелът се състои от две шарнирно свързани чупещи се рамена; към едното от тях се прикрепва посредством винт наставка за графит или тушовка, а към другото — острие и винт. Маш. IХ кл, 31. Отворите и наставките, през които става изтичането на дадена течност, могат да имат най-различна форма. Ст. Станчев, Х, 335. Днес се използуват двуполюсни телефонни слушалки,.. На двата полюса перпендикулярно на равнината на магнита са прикрепени полюсните наставки с намотки около тях. Физ. VIII кл, 1965, 100.

2. Грам. Част от думата, морфема, която стои след корена и има словообразуващо значение; суфикс. Производните глаголи се образуват с помощта на наставки или с помощта на представки. Л. Андрейчин и др., БГ, 129. Думите лекар, стругар, другар са образувани с наставка -ар, а летец и звънец с наставка -ец. Продуктивна наставка. Субстантивна наставка. Диалектни наставки.

Списък на думите по буква