НАСТАВНИЧЕСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТА̀ВНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Дейност на наставник. Под неговата [на поета Атанас Смирнов] закрила и с неговото наставничество израснаха безспорни поети като Марко Ганчев и Димитър Стефанов, и те заслужено му посветиха първите си книги. Пл, 1969, кн. 23, 63. // Форма на квалификация, обикн. в промишлени предприятия, при която опитни работници помагат на новопостъпилите да овладеят определена професия. — Това момиче го доведете. Аз имам специална комисия по приемането, добре съм с наставничеството. Отеч., 1978, кн. 19, 19.