НАСТАВЯНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТА̀ВЯНЕ¹, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от наставям¹ и от наставям се; снаждане.

НАСТА̀ВЯНЕ², мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от наставям² и от наставям се; наставляване, наставление, наставляне, настаняване2. Той [Поликлет] слушал наставянията на сичките ония, които влазяли в неговата каменоделница. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 32.