НАСТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТЀЛ м. Остар. Пласт, слой; настеля. Кивнах му [на дивака] да иде да си легне, като му посочих един настел .. от оризана слама. П. Р. Славейков, РО (превод), 110. Малдивските [острови] са до 12 хиляди на чет,.., неприближавани на големи кораби от забиколяваните тях могили настели от миди. Ив. Богоров, КГ, 229.