НАСТЍВКА

НАСТЍВКА ж. Остар. Настинка. Лалка, преди да онемее, беше ѝ изляла душата си и беше ѝ поверила причините на тичанието си в дъжда, от което бе спечелила смъртоносната настивка. Ив. Вазов, СбНУ II, 92. Умерено употребеното хоро е твърде полезно за здравието, а твърде е вредително, когато ся употребява без мярка. Особено настивката подир хорото би‑

ва твърде опасна. Ч, 1871, кн. 13, 405. Нередовният живот и една настивка свалиха го подир няколко дена на леглото. Св. Миларов, СЦТ, 31.

Списък на думите по буква