НАСТИГАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСТЍГАНЕ
НАСТЍГАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от настигам и от настигам се. Безсънните пътища вървят, вървят и блещукат с котешки очи. Среща, разминаване, настигане, задминаване. Бл. Димитрова, ПКС, 245.