НАСТЍЛАМ

НАСТЍЛАМ, -аш, несв.; настѐля, -еш, и (разг.) -иш, мин. св. настла̀х и настѐлих, прич. мин. св. деят. настла̀л и настѐлил, прич. мин. страд. настла̀н и настѐлен, св., прех. 1. Покривам изцяло някаква повърхност с нещо; застилам. Едни от помагачите настилаха с ръженица оголените места в хармана. К. Петканов, ОБ, 139. Влакът настила равнината с кафяв рунтав дим. Кр. Белев, З, 84. И настлах подовете с кипарисни дъсчици от Лебанон. Н. Райнов, БЛ, 145. // Обикн. за прах, дим, пара и под. — като се стеля, покривам изцяло някаква повърхност; застилам. Докато настелят земята, снежинките измитат без остатък всичкия прах от въздуха. РД, 1949, бр. 11, 4. Гъсти пепелявоцветни облаци настилаха небето. Ив. Вазов, Съч. VIII, 161.

2. Разстилам нещо, обикн. постелки, за да покрия изцяло някаква повърхност; постилам. Застягаме колите, натрупаме сено, настелим черги, напълним торбите с хлябове, накачим се. Чудомир, Избр. пр, 156. — Дойдохме късно нощес, не можах да набера папрат, да настеля повечко. П. Тодоров, Събр. пр II, 297. Настилат шарени черги, / размитат равни дворове, / наслагат дребни столове, / та да наседат лазарки. Нар. пес., СбВСтТ, 117. // Разстилам нашироко, на пластове нещо събрано, свито, навито и под.; напластявам. Кроячният цех приема тъканите,.. Настила ги ръчно или машинно и скроява продукцията. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 94. ● Обр. Слънцето клонеше към залез и настилаше дълги сенки върху земята. Ст. Чилингиров, ХНН, 103.

3. Покривам с настилка (във 2 знач.) път, улица или под. До 86-я километър го строят момчетата от девета чета, а оттам нататък копаят и настилат [пътя] другарите им от десета. Ст. Станчев, НР, 74. Бригада родопчани разкопаваше пътя .. Настилаха шосето по цялата му ширина. Бл. Димитрова, ПКС, 273.

4. Диал. Набивам, натупвам, налагам, напухвам (Н. Геров, РБЯ). настилам се, настеля се страд. Необходимо е .. да се извози от силоза поне една трета от царевицата, за да може останалото количество да се настеле на по-тънки пластове. РД, 1950, бр. 199, 3. Корите се настилат в намазана тава, като помежду им се ръси по малко мазнина. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 220.

НАСТЍЛАМ СЕ несв.; настѐля се св., непрех. Разпростирам се под формата на слой, пласт върху нещо; разстилам се. Лимоненожълтите листа на акацията се бяха настлали по земята и издаваха тъжна миризма на влага. И. Петров, НЛ, 262. Тежкият и мазен пушек се спусна ниско над полето и се настла между високите дървета. Кл. Цачев, ГЗ, 101. Настлал се бе един равен сняг из полето — каква ти следа, братко, от Сакар! Д. Калфов, Избр. разк., 288. Спреш ли, стадото спира в същия миг, прах се настила бавно отгоре му, всеки гръб посивява. Й. Радичков, СР, 34.

Списък на думите по буква