НАСТИНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТЍНКА ж. Остро възпалително заболяване на горните дихателни органи (нос, гърло), възникващо обикн. след силно охлаждане на тялото; простуда, изстинка. — Как е сега детето? — Дадох му аспирин и го разтрих. Лекарят каза, че е обикновена настинка, утре ще е на крак. Ем. Манов, БГ, 166. Понякога заболяваше някой от бригадата и не им се ходеше чак в града за лекар. — Дай нещо за настинка, Първане — подвикваха тогава работниците. Й. Гешев, ВТ, 12. Дето газили зимната вода на Стара речка, Насо хванал настинка, дигнал температура. К. Георгиев, ВБ, 58. Ако някой се разболее от настинка, което твърде начесто бива, защото зимно време краката им постоянно биват мокри, тие отдават тая настинка, че е произлязла от главата. З. Стоянов, ЗБВ I, 33.