НАСТО̀ЙКА

НАСТО̀ЙКА ж. Течност с разтворени в нея лечебни или ароматични вещества, извлечени от билки. В продължение на двадесет и осем години той [Робинзон Крузо] заболял само веднъж — неизвестно от какво — и се е лекувал с едно своеобразно "лекарство": настойка от тютюн и ром. А. Бойчинов, ПХ, 12. — Защото, дъще, отровата на тия билки действува няколко месеца, след като болният е изпил и последната капка от настойката. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 178. Настойката от маслинени листа може да се получи във вид на отвара, без да се разрушат активните вещества. ВН, 1965, бр. 4366, 4. Вера Василева е против използуването на лекарства — в нейната аптечка има само синап, валерианова настойка и други някои невинни лекарства. ПЗ, 1981, кн. 10, 9.

— От рус. настойка.

Списък на думите по буква