НАСТОЙНИК —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТО̀ЙНИК, мн. -ци, м. 1. Лице, определено да покровителствува и да се грижи за интересите на малолетен или непълнолетен при отсъствие на родителите, на психически болен и под. В първите класове на гимназията в Пловдив бе живяла в семейството на Камен. Тя се чувствуваше много щастлива да се види със своя неотдавнашен настойник. К. Ламбрев, СП, 314. — Детето няма родители — отговори Костов. — Но вероятно има настойник. Трябва да се съобщи, че детето е зле. Д. Димов, Т, 496-497. Управлението на гимназията си запази правото да одобри или не показания настойник. БД, 1909, бр. 31, 1. Но понеже той [Петър] беше еще малък, за да управлява самичък, дадоха му за настойник и помагач уйка му Георгя Сурсовула. Т. Шишков, ИБН, 167.

2. Разш. Остар. Настоятел (в 1 знач.). Сегашните наши училища си имат настойници, епитропи, които се избират от общините на година време и повече. Н. Бончев, Съч. I, 103. Той не си напусти занаята,.. та най-после го поставиха настойник на цялата фабрика. Й. Груев, СП (превод), 225. Пловдивското околно школо няма правда да предава уки на учениците, набрани от околните села, на един език не техен,.. Това трябува да го съгледат добре школските настойници и да са оправи. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 3. За вещите си: дрехи, покъщнина и проч. дядо Протосингел,.., оставя настойници поп Йоаникия,.. и Христина Печева да ги раздадат. АНГ I, 313.