НАСТОЙНИЦА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТО̀ЙНИЦА ж. Жена настойник; настойничка. След това тя .. заяви на лекомисления баща, че .. взема Петърча в Петербург. Тя ще се грижи за него и ще му бъде настойница. М. Марчевски, П, 106. Тя [сестра Евгения] продължаваше да седи тъй на миндера,.., когато вратата се хлопна и влезе възрастната ѝ настойница. Ст. Дичев, ЗС I, 600. Подир смъртта на Нина, Семирамида наченала да царува като настойница на сина си, Ниняса. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 35.