НАСТОЙНИЧЕСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСТО̀ЙНИЧЕСКИ. Нареч. от прил. настойнически; като настойник. Вера подири в тебе опора: — Нека да прочета стихотворението докрай! Ти я посъветва настойнически: — По-добре е да прочетеш Маяковски: "Маруся отровилась". Бл. Димитрова, От, 22. Но като стъпихме на добруджанска земя, настроението му се разведри и той отново започна да се държи подчертано настойнически, като че нищо не е било. А. Гуляшки, ЗР, 170.