НАСТОЙЧИВОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТО̀ЙЧИВОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от настойчив; настоятелност. Академик Балан работи в нашата наука за езика вече почти 75 години с любов,.., с енергия и настойчивост, които трябва да служат за пример. П. Динеков, С, 1951, кн. 11, 168. С голям труд и настойчивост старите кармелитки успяваха да очистят от въшки поне оздравелите, които излизаха от лагера. Д. Димов, ОД, 228. Той работеше с мравешка настойчивост. Новите му произведения зрееха и натежаваха. А. Каралийчев, С, 249.