НАСТОРВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТО̀РВАМ, -аш, несв.; насто̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Остар. Подбуждам, подтиквам към нещо; подсторвам. Учителят трябува със свой пример да настори учениците си да залибят труда. Й. Груев, Н, 1881, кн. 2, 190. Тя гледаше и инак да удовлетвори сладострастието си и не ся срамуваше да прави любов с някои чиновници. Това нейно поведение настори майка ѝ да я прибере и тури под стража в палатите. Г. Кръстевич, ИБ, 244. насторвам се, насторя се страд.