НАСТОЯВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТОЯ̀ВАМ, -аш, несв.; настоя̀, -оѝш, мин. св. — оя̀х, св., непрех. 1. Обикн. със следв. изр. със съюз да или с предл. за. Упорито изисквам, държа да се изпълни, да стане нещо. — Борис оставаше непреклонен, настояваше да си иде в манастира. А. Гуляшки, ЗВ, 100. После на нас ни намалиха поведението с по две единици, а на него [Страхил] — не, въпреки че три пъти ходи при директора да моли и настоява да намалят и неговото поведение. Ив. Остриков, СБ, 31. Пет-шест запалени глави в отряда настояваха да накажат изменниците със смърт. Д. Вълев, Ж, 39. Невястата поиска тя да меси. Стрина Венковица порече да си меси сама, ала Тинка настоя и тя отстъпи. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 204. Младата попадийка настояла и помогнала, за да са направи у селото им, дето била родена и отрасла, едно хубаво девическо училище. У, 1871, бр. 11, 169. Настоявам за бързо решение на въпроса.

2. Остар. и диал. Полагам упорити грижи за някого или нещо; грижа се. — Не е само в това работата. Иска се да се поразкърши човек, повече време да отделя за добичетата, да им настоява. Кр. Григоров, ПЧ, 106. настоява се, настоя се безл. Кметът обаче е отказал да изслуша протеста, с който се настоява да се снеме от екрана филмът. ОФ, 1949, бр. 1499, 1. Учени хора са опрятнаха да разглядват и издирват болестите по бубите,.. нъ ако ся гляда и настоява, както прилича, то могат ся очува бубите да ся не хванат ни от една тия болести. КН, 1873, кн. 6, 4.

НАСТОЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; настоя̀ се, -оѝш се, мин. св. -оя̀х се, св., непрех. Разг. Стоя, седя до насита. — Мамо, полегни си. Не се ли настоя цяла нощ край прозореца? Г. Манов, КД, 149. — Настоя ли се вътре, Тинке? — говори засмяно момъкът. — Ела да се разходим в градината и да ти покажа кошерите, които моята уредна майка е наредила тази пролет. А. Каменова, ХГ, 69.