НАСТОЯТЕЛ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАСТОЯ̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. 1. Лице, определено или избрано със задължение да ръководи или контролира дейността на дружество, организация, работата в някой имот, предприятие, институция, учреждение и др.; управител. Мисълта за бягство .., за да не търпи грубо незачитане
от настоятели и спомагателни членове, го е [Друмев] завладявала все по-силно. М. Арнаудов, БКД, 233. Тя беше назначила един настоятел и един покровител, за да надзирават имота на тази многочисленна фамилия. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 3, 79. В неделя,.., букурещкото българско дружество "за разпространение полезни знания между българския народ" имаше свое заседание, на което са избраха настоятели и касиерин. С, 1872, бр. 41, 327. Стопанинът на лозието казува на настоятеля си: Повикай работниците и плати им заплатата, като захванеш от последните до първите. КТЕМ, 418.
2. Лице, определено да набира абонати на вестник, списание и под. или да води финансовите му дела. Но не само чете — той [Яворов] и работи като социалист. Разпространява социалистическа литература — става настоятел на изданията на Георги Бакалов, с когото е в постоянна преписка. Г. Цанев, С, 1954, кн. 12, 137. Имах свободно време и често обикалях из провинцията и се срещах с учители и настоятели на списанието. Ал. Спасов, С, 89. Ние ще да помолиме последен път нашите настоятели .. да изпроводят стойността на вестника, в противен случай ние ще да прекратиме изпращанието му. Знан., 1875, бр. 17, 272. Няма съмнение, че с по-будни и ревностни настоятели и ако и учителското тяло да бе взело по-живо участие в разпространението на "Любословието", Фотинов щеше да има по-голямо число абонати. Ив. Шишманов, СбНУ ХI, 742. Братия, платете си за вестник "Свобода", или аза ща да бъда принуден да обявя до неделя вашите честни имена. Дето ща да са червена азе, като настоятел, пред редактора на "Свобода", то са червенете вие! С, 1872, бр. 31, 248.
◊ Училищен настоятел. Остар. Лице, избрано от населението, което се грижи за нуждите на местното училище. В балканското село,.., той беше училищен настоятел и затуй по навик .. той следеше какво прави учителката. Й. Йовков, Разк. III, 11. Той узна по-късно, че бащата на Огняна е училищният настоятел бай Андреш, добър и заможен човек. Ив. Карановски, Разк. I, 154. Църковен настоятел. Църк. Лице, избрано от енорията, което се грижи за нуждите на местната църква; епитроп. На няколко крачки по-далеч от гълчавата бяха поседнали на тревата църковните настоятели. Ц. Лачева, СА, 6.