НАСТОЯТЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТОЯ̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който решително, упорито преследва някаква цел или настоява за нещо; настойчив. Да, той беше уверен,.., че ако не избърза да ѝ се обясни и да я завладее, някой по-смел и по-настоятелен мъж ще я отнеме. Г. Караславов, Т, 8. На другия ден решаваме да "ловим" с дядо Петър. Той бе така мил и настоятелен с поканата си вечерта, че не можеше, не биваше да откажем. С. Северняк, ОНК, 114.

2. Който съдържа или изразява настояване, категорично искане; настойчив. По настоятелната препоръка на лекаря едвам днес бяха я поизвели. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 194. Пенко така свикна с планината,.., че не му се слизаше в село. Майка му обаче прати настоятелна заръка до Стоян да го върне вече, защото ѝ е мъчно за него. П. Здравков, НД, 136.

3. Обикн. в съчет. с нужда, изискване и под. Много потребен, неотложен. И действително умът и тялото на академиците имат настоятелна нужда от чист въздух. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 155. Днешните обществени съотношения предизвикаха настоятелната нужда за консервативните елементи да се отърват веднъж завинаги от кошмара на борбите в миналото. Г. Бакалов, Избр. пр, 117.

— От рус. настоятельный.