НАСТОЯТЕЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТОЯ̀ТЕЛКА ж. Остар. Жена настоятел. И аз от своя страна имам да благодаря на сичките почитаеми настоятелки за усердието и готовностите им в извършванието на сичките ни дружествени дела. Ч, 1871, кн. 12, 372. За настоятелки и надзирателки на тия [девическите] училища най-добре е да ся избират най-разумните и опитните жени в мястото. Лет., 1871, 170.