НАСТОЯ̀ЩИ, -а, -о и -е, мн. -и, прил. Остар. Книж. Настоящ. Що е той? Един бивши нехранимайко и един настоящи лакей. Т. Влайков, Съч. II, 172. Борец по темперамент,.., той [Цанков] е настоящи човек на Възраждането. С. Радев, ССБ I, 192-193.
— От рус. настоящий.