НАСТРИГВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТРЍГВАМ, -аш, несв.; настрѝжа, ‑еш, мин. св. настрѝгах и (диал.) настрижа̀ и настрига̀, настрижѐш, мин. св. настрѝгох, прич. мин. св. деят. настрѝгъл, -гла, -гло, мн. -гли, св., прех. 1. Стрижа, остригвам определено количество вълна, козина. — С какво съм по-лош от Борис? — мислеше си той. — Нима не надоих повече мляко? Не настригах ли повече вълна? КС, 1963, бр. 266, 4. А овчарите от Сливо поле и Липник настригаха най-тежките руна. С. Северняк, ОНК, 149. Знаеш ли, бае Стояне, / че кога седнеш да доиш, / по ведро млеко надоиш, / а кога седнеш да стрижеш, / по платник вълна настрижеш? Нар. пес., СбНУ ХLIV, 466.

2. Диал. При извършване на обред за кръщаване — отрязвам от косата на момче на няколко места; подстригвам. У баща ѝ калески дошле, / да иде баща ѝ да венча, / да венча и да настриже / и манинко дете да кръсти. Нар. пес., СбНУ ХLI, 410. Хабер дойде, глас дофтаса / от три села три бъклици, / три бъклици калесници, / .. / трета беше да настригвам / по-едрички годинаци, / годинаци, все юнаци. Нар. пес., СбВСт, 291.

3. Диал. Извършвам обред, свързан с народния обичай настригване; наплитам. В манастира до три церкви: / първа церква дето венчават, / втора церква дето кръщават, / трета церква дето настригват, / дето настригват малки деца, / малки деца годинаци. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ III, 224. настригвам се, настрѝжа се и настрижа̀ се, настрига се страд.