НАСТРЍГВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от настригвам и от настригвам се.
2. Диал. Стар народен обичай, според който тригодишно или пет-шестгодишно момче се завежда при кръстника му, който реже от косата му на седем места, след което го гощава; наплитане, стрижба (Н. Геров, РБЯ).