НА̀СТРЪХ

НА̀СТРЪХ, мн. няма, м. Остар. Поет. Настръхване, ужасяване. Извърши се най-страшният епизод на тая война, епизод кървав и пълнящ с на̀стръх душата. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 7. И в неподвижна черна глъбина / избиват огнени езици: миг широко запламтява / и пропаст под нозете озарява, / продънена внезапно, на̀стръх като сетня светлина. К. Христов, С 1939, 114.

Списък на думите по буква