НАСТРЪХНУВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТРЪ̀ХНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); настръ̀хна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Настръхвам. Страх и трепет; космите на человека настръхнуват и кръвта в жилите замръзнува. Ст. Ботьов, К (превод), 105. Настръхнува человек като смисли кое щеше да е щастието на стареца, ако четверт часа после това бе ся случило. ЦВ, 1857, бр. 323, 121. Той остана сам в тъмнината,.., без да смее да ся помръдне,.. После потискаше сърцето си и с двете си ръце, като да го насили да мълчи,.. и настръхнуваше от ужас. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 57.