НАСТРЪХНУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТРЪ̀ХНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от настръхнувам; настръхване. Студенината или настръхнуването, с което започнува прескокливата треска, не е сявгаш еднакво. Ив. Богоров, СЛ, 31.