НАСТЪПЯМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАСТЪ̀ПЯМ¹, -яш, несв. (остар. и диал.); настъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и (диал.) непрех. Настъпвам¹. На хорото той няма да лудува и да беснее като други.. Да настъпя чехлите на момите,.., това у Ненка го нямаше. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 22-23. Тряба да ви кажа и това, че ние бяхме са усвоиле с тая местност дотолкова, щото можехме свободно да преминеме между стражарите, да не настъпяме на сухите пърчици и да са не досягаме с главите си до клоновете. П. Хитов, МП, 46. настъпям се, настъпя се страд. и взаим.

НАСТЪ̀ПЯМ², -яш, несв. (остар. и диал.); настъ̀пя, -иш, мин.св. -их, св., непрех. Настъпвам³. Навред тъга и глухота, като че ли черна чума върлуваше, или настъпяше второ пришествие. Елин Пелин, Съч. I, 74. Минува време, настъпя пак успокоение, идеята за едно нападение на града става несбъдочна, напущаме я и се улавяме за друга. К. Величков, ПСп, 1885, кн. 1, 135. Ако земете на себе си този труд и ми намерите учителско място .. можете да ма известите чрез г-на Евлогия Георгиева в Галац с телеграма доде е още времето топло, за да може да са дода по-лесно, защото вече на‑

тъпя зима. АНГ I, 608.